История
За начало на хипербарната медицина се смята 1662г., когато английският лекар Хеншоу използвал за лечение на болни със заболяване на белите дробове и храносмилателния тракт дървена камера, но за кратко. Планомерното развитие на хипербарната медицина започва едва в средата на XIX век.
Какво е хипербарна терапия?
Самата хипербарна (от хипер-над нормалните условия; бар-атмосферно налягане) кислородна терапия представлява: дишане на кислород (не въздух) под налягане.
Планомерното развитие на хипербарната медицина започва едва в средата на XIX век. За първи път клинично приложение на ХБОТ се осъществява през 1969 г. във ВВМИ, а малко по-късно и в дивизионни подводници на ВМС Института по океанология на БАН, Александровска блоница – София, Военна болница – Бургас, МБАЛ – Бургас, Военно-морска болница – Варна. Последните десетина години частните центрове за ХБОТ в България нараснаха и барокамерата има почти във всеки по-голям град.
Какви са принципите на работа на хипербарната кислородна терапия?
Кислородът се доставя в нашето тяло чрез вдишването. Той се свързва с хемоглобина в еритроцитите (свързан кислород). Кислородната барокамера предизвиква хипер налягане. Когато тялото е под налягане, в плазмата, мозъчната течност (около мозъка и гръбначния мозък) и синовалната течност (около ставите) се разтваря повече кислород, отколкото би било, ако те не са под налягане. Това не само увеличава размера на кислорода, който е на разположение до тъканите, това позволява кислородът да достигне области на тялото, при които в нормални условия би било трудно. Добрата тъканна перфузия и снабдяването с достатъчно кислород са двете основни изисквания за активиране на лечебните реакции на тялото. Без тях тъканите преминават в състояние на хипоксия.
Какво е хипоксия?
Хипоксията възпрепятсва много от ОЗДРАВИТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ в тялото, синтеза на колагена, унищожаването на бактериите, ангиогенезата и епителизацията. Хипоксията забавя заздравяването на рани и благоприятства развитието на бактерии.